ДАНС иска вечна тайна, управляващите се готвят да закрият Комисията по досиетата, а прокуратурата иска да спре да дава информация за разследванията си. Защо това е опасно.

В Дневен ред говорим с адвокат Александър Кашъмов, директор на Програма „Достъп до информация“.

‍
ДАНС и 120 години секретност

В края на август ДАНС публикуваха за обсъждане предложения за промени, с които блокират достъпа до информация до определени разработки. Те искат сроковете за защита на класифицирани документи да бъдат многократно удължавани с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Няма конкретен брой на въпросните многократни удължавания на първоначалните срокове.

Предложението на ДАНС за промени в Закона за защитана класифицираната информация създава възможност документи, които сега се пазятв тайна 30 години, да останат засекретени 120 години. Това на практика означава, чете ще останат в тайна завинаги.

„Практически това води до една безкрайна вечнатайна“, каза Кашъмов.

По думите му предложенията на ДАНС, заедно с намерението за закриване на Комисията по досиетата и сопита на ръководството на прокуратурата да ограничи приложението на Закона задостъп до обществена информация, щелишат обществото от правото да знае каквоса вършили хората, упражнявали държавна власт.
Кашъмов припомни, че по време на Народна република България държавната тайна не е имала срок на защита. През 2002 г., при подготовката за присъединяване към НАТО, България приема Закон за защита на класифицираната информация, който въвежда конкретни срокове. Най-високата степен на защита е за 30 години, следващата е 15, а най-ниската - пет години. Служебната тайна се пази до шест месеца.
Действащата уредба допуска удължаване на срока по изключение, с мотивирано разрешение на Държавната комисия по сигурността на информацията. Предложението на ДАНС обаче отваря възможност сроковете да се увеличават многократно.

‍
Друга промяна е свързана със съдбата на документите след изтичането на срока им на защита. В момента законът предвижда период, през който декласифицираните документи трябва да бъдат достъпни по Закона за достъп до обществена информация. По думите на Кашъмов сега се предлага тази гаранция да отпадне и да се разреши унищожаване на документи още преди декласифицирането им.
„Това отново прави вечна тайна, защото никой никога няма да знае какво има в тези документи“, каза Кашъмов.
Така например няма да се разбере какво точно е правено по време на управленията на ГЕРБ, кабинета „Орешарски“ и служебните правителства. Тайна ще останат и архиви, свързани с по-стари политически скандали.
Кашъмов припомни случая „Петролгейт“ и проверката на службите по твърдения за участие на български фирми, за които по онова време са съществували съмнения за близост с президента Георги Първанов. Според Кашъмов резултатите от проверката не са били публикувани с аргумента, че съдържат класифицирана информация.

‍
„Аз съм ги чел, защото имам това право като адвокат, но нямам право да разглася съдържанието им дори сега“, каза Кашъмов.
‍

Недостъпни могат да останат и документи от т.нар. Възродителен процес за насилствената смяна на имената на българските турци от комунистическия режим през 80-те години. В тайна ще потънат и доклада за атентата срещу българската военна база в Кербала, както и разработката „Галерия“ на ДАНС, свързана с подслушване на журналисти и политици. По думите му част от документите по „Галерия“ са били декласифицирани и публикувани, но не е станало ясно каква класифицирана информация е послужила като основание за разработката.

‍
„Самият опит да бъде въведена тази вечна тайна изобщо не е от сега. Това е един регулярен опит на службите“, каза Кашъмов.
‍

По думите му подобни предложения е имало и през 2019 г., както и през януари 2025 г., когато, по тогавашният премиер Росен Желязков е оттеглил проекта след публични критики.

‍
Комисията по досиетата: кой ще решава кои архиви да бъдат отворени
‍

Правителството на Румен Радев започна процедура по закриване на Комисията по досиетата и прехвърлянето на документите на бившата Държавна сигурност в Държавна агенция „Архиви“. Според адвокат Кашъмов така управляващите ще могат да избират чии връзки с бившата Държавна сигурност да бъдат разкрити и чии да останат скрити.
Кашъмов не вярва, че документите ще останат достъпни и че закриването на комисията ще спести пари.

„Вижте, това е или хвърляне на прах в очите, или е непознаване на цялата тази материя“, каза Кашъмов.
‍

По думите му действащият модел е създаден така, че независим орган да установява и оповестява принадлежността към бившите служби за сигурност. Членовете на комисията са посочвани от различните парламентарно представени политически сили, което осигурява баланс.
Според Кашъмов така управляващите ще получат възможност да влияят върху решенията за разкриване на принадлежност към бившите служби.
‍

„Г-н Иво Христов може би има и личен интерес, защото е известно, че неговият баща е бил оповестен [като служител на ДС]“, каза Кашъмов.

През 2020 г. Иво Христов заведе дело срещу политолога Огнян Минчев след негови изявления. "Иво Христов е син на висш офицер от ДС и възгледите му са съвсем очевидни. Както виждате не ги и крие. Бъдете предупредени!" и "Сюжетът е прост - баща ти и други от ДС и ЦК ми дадоха достъп само до идеологическите дисциплини. Когато се появи възможността, заех се с нормална дисциплина и работа и до днес по нея. Наглостта е лош съветник".
Пред Софийския районен съд Христов каза, че баща му не е бил в Държавна сигурност (ДС), а във Военното разузнаване и че изявленията на Минчев са го стресирали и са му донесли здравословни проблеми. Минчев е осъден на първа инстанция, но Градският съд отменя решението и осъжда Христов да плати разноски на политолога.
Бащата на Христов официално е обявен за принадлежност към бившите служби (РУ на ГЩ) от Комисията по досиетата още през 2011 г.
Според Кашъмов досиетата не са изгубили значение. По думите му комисията продължава да оповестява принадлежност към бившите служби, включително на хора във възраст, в която могат да заемат активни политически и обществени позиции.
Проверките обхващат и родените през 1973 г. „А за да се гради чисто бъдеще, трябва да има едно разкрито минало“, каза Кашъмов.

‍