Мартин Атанасов започва да работи с публични данни като ученик. Първият му голям проект е „Черна писта“ -  карта на тежките катастрофи в България, създадена на базата на данни, които той събира, обработва и визуализира. Идеята му е да покаже къде се концентрират инцидентите и кои участъци са най-опасни.
След това Атанасов създава „Диагноза България“. Платформата съдържа данни за разходите в здравеопазването.

‍

Къде отиват милиардите за здраве?

‍
„Пари в системата [на здравеопазването] има“, каза Мартин Атанасов в Дневен ред. Данните, които той е събрал обаче показват, че увеличаването на бюджета за здравеопазване не води автоматично до по-добро качество.

Обобощените данни паказват, че най-големите получатели на средства от НЗОК са частни болници.

„На първо излиза една конкретна верига частни болници, които, ако ги съберем, защото те не са си направили труда да се регистрират като две отделни лечебни заведения - едната болница се води филиал на другата“, каза Атанасов.

По думите му става въпрос за „Сърце и мозък“ в Плевен и Бургас, които излизат на първо място по получени средства за клинични пътеки и процедури. След тях се нареждат държавната УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и частната „София мед“. Според Атанасов прави впечатление и друго - частните болници получават повече средства при по-малък брой дейности, защото отчитат по-скъпи клинични пътеки.

‍

Как се купуват лекарства?

Данните показват аномалии и при лекарствата. Едни и същи медикаменти се купуват с голяма разлика в цената. Атанасов дава пример с цените на онкологичните лекарства, където дозата се определя според състоянието и теглото на пациента.

„И всъщност, като се направят анализите, пациентите излизат по 150-200 килограма“, каза Атанасов.

По думите му „или се купуват по-големи количества, отколкото реално са нужни, или има някаква друга схема“.
Една от аномалиите, които се виждат при разглеждането на данните, е при отчетените случаи на инсулт. По думите на Атанасов след откриването на „Сърце и мозък“ в Бургас и на структура, която приема такива пациенти, националната статистика показва рязко увеличение с няколко хиляди случая, концентрирани именно в област Бургас.

‍
„Даже видях графика за растежа на тези случаи на инсулти в национален мащаб. Как всичко си върви съвсем нормално по години, отваря се „Сърце и мозък“ и фиуу! Хвръкваме с 3-5 хил. случаи на инсулти нагоре. Само в област Бургас“, каза Атанасов.

‍
Според Атанасов тази аномалия в данните трябва да бъде изследвана, а не да се приема директно като доказателство за злоупотреба.

Защо системата плаща за лечение, а не за здраве?
‍

Здравната система не стимулира профилактиката, а налива пари в лечение. Това показва анализът на данните. Така „стигаме дотам, че всяка година расте разходът за болнична помощ“, каза Атанасов.
По думите му огромната част от публичния ресурс е насочена към болничната помощ, докато профилактиката и ранното откриване на заболявания остават на заден план.

Той даде пример със скрининга за онкологични заболявания. По данните, с които разполага, от началото на 2026 г. здравната каса е платила едва 524 скринингови изследвания за рак.
Друг детайл, който прави впечатление е как се разпределят парите вътре в самите лечебни заведения. Атанасов даде пример с държавна болница, в която двама началници на клиники получават коренно различни заплати - единият около 7000 евро, а другият около 800 евро месечно. По думите му това показва липса на ясни правила и прозрачност при определянето на възнагражденията.

‍