‍Подслушване и следене съдии, събиране на компромати и изграждане на система за контрол. В Дневен ред говорим със съдия Владислава Цариградска как се случва това.

Подслушването на съдии и архивът с компромати

‍
Съдии са били подлагани на масово подслушване, без това да води до наказателни производства, а събраната информация може да е използвана за изграждане на компроматни архиви. Това каза съдия Владислава Цариградска в интервю за Дневен ред. По думите ѝ данните на Българския хелзинкски комитет показват десетки случаи на контрол над магистрати, без впоследствие да има обвинения или внесени дела.

"Когато сложиш една невидима каишка на съдията, който трябва да взима важни решения, можеш да направляваш всеки един съдебен процес", каза Цариградска.
‍

Според доклад на БХК, публикуван в началото на 2026 г., за 10 години са издадени 251 разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо магистрати. По думите на Цариградска от ДАНС са били контролирани 104 магистрати, като тези действия не са довели до образуване на наказателни производства.
По думите на Цариградска истинският проблем не е самото използване на специални разузнавателни средства, а липсата на резултат след тяхното прилагане. Тя посочи, че контролът над магистрати е започнал да се засилва около 2013–2014 г., когато рязко се увеличават разрешенията за използване на специални разузнавателни средства .
Цариградска призова за пълна институционална проверка на архивите и начина, по който е използвана събраната информация. Според нея въпросът вече не засяга само съдебната система, а националната сигурност. "Наивно е да се мисли, че ако можеш да събираш информация за магистрати, няма да събираш и за политици, бизнесмени и други хора, които взимат ключови решения", каза тя.

‍
Завладяната съдебна система и мрежите за влияние
‍

Съдебната система е овладяна от неформални мрежи за влияние, които действат извън официалните институции, каза Цариградска. По думите ѝ хора като Мартин Божанов - Нотариуса и Петьо Еврото не са били самостоятелни играчи, а част от по-голям механизъм за влияние върху магистрати и съдебни решения.

"Тези хора не можеха да съществуват сами. Зад тях стоеше система", каза Цариградска.

‍
Според нея през годините много магистрати са били поставяни под натиск чрез компромати, зависимости или страх от публично дискредитиране. Цариградска каза, че това е позволило на неформални посредници да влияят върху развитието на дела, без официално да заемат държавни длъжности. По думите ѝ именно затова разследването не трябва да се ограничава до отделни лица, а да установи кой е изградил и поддържал тази мрежа.
Според нея истинската реформа няма да настъпи с отстраняването на един или двама посредници, а едва когато бъдат разкрити всички зависимости и магистратите започнат открито да говорят за упражнявания върху тях натиск. "Ако не разберем как е работил този механизъм, той ще продължи да съществува и с други хора", каза тя.

‍
Политическата власт и ДАНС

‍
Промяната в съдебната система няма да зависи само от новите политически мнозинства, а от това дали институциите ще разследват собствените си зависимости, каза Цариградска. Според нея най-важният въпрос е дали службите и прокуратурата ще стигнат до хората, изградили мрежите за влияние, или разследванията ще се ограничат до вече известните посредници.

"Не е достатъчно да се говори за Нотариуса или Пепи Еврото. Трябва да се стигне до тези, които са ги използвали", каза Цариградска.

‍
Цариградска коментира и ролята на Държавна агенция „Национална сигурност“. Според нея е трудно обществото да очаква пълно разкриване на истината, ако проверките се извършват от институции, които през годините са били част от същата система. По думите ѝ именно затова е необходимо пълно изясняване на начина, по който са събирани, съхранявани и използвани данните за магистрати и други публични личности.
Според съдия Цариградска предстоящите решения ще покажат дали страната действително върви към съдебна реформа, или просто се сменят хората, които упражняват влияние. Тя подчерта, че възстановяването на доверието в правосъдието изисква прозрачни разследвания, лична отговорност и политическа воля за разграждане на модела, а не само кадрови промени.

Гледайте и Коментара на Дневен ред