Нотариалната камара ще поиска проверка на нотариусите, изповядали сделките, показани в разследването на Дневен ред за имотните измами във Варна. Това съобщи заместник-председателят на Камарата Ивайло Иванов в интервю за Дневен ред.

‍
„Ние ще инициираме проверка. Аз ще помоля това, което може да разменим като материали, за да може да стартираме и да видим има ли нарушения“.
‍

По думите му целта е да се установи дали нотариусите са изпълнили всички свои законови задължения при изповядването на сделките. Иванов каза, че всеки подобен случай трябва да бъде внимателно анализиран, защото засяга доверието в тяхната работа.

"Всяко едно такова нещо слага петно върху професията", каза той.

‍

В разследване на Дневен ред показахме как безработни и пенсионери от Бяла Слатина масово са придобили имоти във Варна с фалшиви нотариални актове от 1944 г., а след няколко прехвърляния земите вече са законно във фирми на Дидо Дънката и певицата Гери Никол.

‍
Близо 400 декара атрактивни терени край морето са присвоени с фалшиви нотариални актове и несъществуващи документи. Сделките са извършвани основно от двама нотариуси във Варна - Веселин Петров и Красимира Кангалова.
От „Демократична България“ излязоха с изявление след излъчването на разследването. Депутатът Стела Николова каза, че е изпратила писма до общината и земеделското министерство да си потърсят имотите, както и питане до прокуратурата какво се случва с разследването.
МВР и прокуратурата във Варна са разследвали този случай още през 2024 г., стига се се е до арести, но точно преди делото да бъде внесено в съда с подписа на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов то е изтеглено в София.
‍

„ГДБОП е разследвала ефективно, задържала е лица и на финалната права с подпис на Борислав Сарафов делото е отнето от Окръжна прокуратура - Варна и е прехвърлено на Софийската градска прокуратура, където делото потъва и умира“, каза съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов.
‍

В декларация на „Прогресивна България“ случаят беше определен като „една от най-мащабните имотни измами в най-новата история на България, засегнала държавни, общински и частни имоти и поставила под съмнение работата на редица институции“. Депутатът Николета Тодорова каза, че от партията също са изискали обяснение от прокуратурата.
От прокуратурата все още не са отговорили на въпросите на Дневен ред. В прессъобщение беше казано, че разследването не е спряно.

Могат ли нотариусите да спрат имотните измами?

‍
Нотариусите могат да ограничат имотните измами, но не могат сами да ги предотвратят, каза Ивайло Иванов. По думите му нотариусът проверява документите, които му се представят, но законът не го задължава да прави справка в институцията, издала всеки документ.

"Няма задължение да се провери от самия орган, който го е издал. Това би забавило страшно много сделките", каза Иванов.
‍

След случаите с фалшиви нотариални актове в София и Варна нотариусите вече обръщат много по-голямо внимание на стари документи. Иванов разказа, че в София от години има препоръка нотариусите да проверяват по-внимателно актове, издадени преди 90-те години, като сравняват номерации, подписи и други косвени белези.

‍
„Случаите в които се представят неистински нотариални актове, както е бил този случай във Варна, съществуват и в София. По тази причина ръководството на софийската колегия даде препоръка на колегите да проверяват, особено стари актове, които са от преди 1990 г., да могат да видят истински ли са, не са ли истински“.
‍

Според него би било много по-ефективно, ако Агенцията по вписванията официално уведомява нотариусите за липсващи томове и рискови документи.

‍
"Това би било добре, за да може, когато се появи акт от този том, да се положат повече усилия да се провери".
‍

‍

Как стават имотните измами?
‍

Имотните измами не започват при нотариуса, а много по-рано – при издаването на документи, които по-късно служат за основание на сделката, каза Ивайло Иванов. По думите му нотариусът работи с официалните документи, представени от страните, и няма законово задължение да проверява автентичността им при институцията, която ги е издала.

‍
"Веригата се къса много преди нотариуса", каза Иванов.
‍

Според Иванов по-сериозният проблем е липсата на обмен на информация между институциите. Той даде пример с липсващи томове в службите по вписванията. Ако нотариусите бъдат своевременно уведомявани за подобни случаи, те биха могли да извършват допълнителни проверки при представяне на документи от рискови архиви.

‍
"Би било добре тази информация да достига до нотариусите", каза Иванов.
‍

Заместник-председателят на Нотариалната камара каза, че борбата с имотните измами изисква координирани действия между общините, Агенцията по вписванията, кадастъра, прокуратурата и нотариусите. По думите му само промени в организацията на обмена на информация и по-ранното откриване на фалшиви документи могат да прекъснат веригата, преди една незаконна сделка да бъде изповядана.

‍