Юлия Георгиева работи повече от 20 години в сферата на зависимостите. Тя е основател на „Розовата къща“ - дневен център за хора със зависимости. Поканихме я за разговор в Дневен ред, защото макар да няма точна официална статистика, броят на починалите от свръхдози в България, е нараснал в пъти. Последното национално изследване показва, че близо всеки пети ученик между 8 и 12 клас е опитвал дрога. Най-разпространени остават марихуаната, амфетамините, хашишът и кокаинът. Но на улицата вече масово навлиза смесването с фентанил. Наркотик, който е в пъти по-силен, пристрастяващ и смъртоносен.

Фентанилът и новите наркотици. Какво има на улицата?

„Говорим за десетки пъти покачване на смъртността от свръхдози“.

Това каза Юлия Георгиева в интервю за Дневен ред. По думите й данните показват рязко увеличение на смъртните случаи, свързани с опиати. Един от основните проблеми е, че фентанилът е между 50 и 80 пъти по-силен от хероина и е изключително труден за дозиране. По думите на Георгиева не става дума за медицинския препарат, използван в болниците, а за вещество, произведено в нелегални лаборатории, при което не е известно нито точното съдържание, нито чистотата.

Още по-голям риск според Георгиева е, че фентанилът се смесва с други наркотици, без употребяващите да знаят това. Организацията ѝ има данни, че той се добавя към т.нар. „билка“, известна в Пловдив и като „бонзай“. В основата на билката е канабис. При направени тестове в Пловдив обаче е открит и кетамин.

„Хората, които помолихме да се тестват какви вещества употребяват, не знаеха нито за фентанила, нито за кетамина“, каза Георгиева.

Според нея разпространителите все по-често смесват различни вещества, вероятно защото така продуктът им излиза по-евтино.
Променя се и видът на наркотиците, към които посягат младите. Според Георгиева употребата на „билка“ сред тях намалява, но има интерес към стимуланти, екстази, марихуана и LSD. Особено опасни са синтетичните наркотици, за чието въздействие все още няма достатъчно информация. Те могат да предизвикат тежки психози и агресия, както към самия употребяващ, така и към околните.
Според Георгиева, ако преди 20 години на пазара е имало ограничен брой основни вещества, днес в Европа са регистрирани около 2000 нови психоактивни вещества.

Защо държаватапреследва зависимите?

„Ние не работим по намаляване на търсенето“, каза Георгиева.

Според нея основният проблем е, че държавата продължава да преследва разпространението, а превенцията, лечението и рехабилитацията на зависими остават на заден план.

„Не могат да изчезнат всички наркотици от света“, каза Георгиева.

По думите ѝ държавата трябва да работи така, че по-малко хора да искат да употребяват наркотици и повече от зависимите да имат възможност да се лекуват.

‍
„Ние нямаме терапевтична програма за деца, която да е безплатна“, казва Георгиева.

По думите й частните програми струват между 3000 и 4000 лева (1500-2000 евро) месечно и са недостъпни за много семейства, а част от съществувалите центрове са закрити заради липса на финансиране. Има недостиг на специалисти, които да работят със зависимите, а държавата няма система, която да осигурява продължителна терапия и връщане на зависимите към нормален живот

„Тези хора няма да изчезнат“

„Тези хора няма да изчезнат“, каза Георгиева за хората с тежки зависимости, които остават извън здравната и социалната система. По думите ѝ, когато обществото отказва да се занимава с тях, проблемът не изчезва - зависимите остават на улицата, разболяват се, извършват престъпления, за да оцелеят, и в крайна сметка струват много повече на държавата.
Тя определи работата на „Розовата къща“ като „мостът между двата свята“. Организацията работи с едни от най-тежко зависимите хора. Те са без дом, документи, доходи и често с тежки здравословни проблеми.

В „Розовата къща“ те могат да получат подкрепа, храна, дрехи, помощ за издаване на документи и съдействие за достъп до лекар или социална услуга. Според Георгиева целта не е просто човекът да спре наркотиците, а постепенно да бъде върнат към живот, в който може да работи, да има жилище и да се справя сам.

‍
По думите й зависимостта не може да бъде разглеждана единствено като проблем на полицията или като личен провал на употребяващия. Ако държавата не осигури лечение, социална подкрепа и възможност тези хора да се върнат в обществото, последствията от тяхното изключване отново се връщат към обществото.