Рекордни жеги, тежки наводнения и все по-плътно застрояване. Европа се затопля два пъти по-бързо от средното за света. Горещините, сушата, проливните дъждове и пожарите постепенно се превръщат в новото нормално, но щетите от тях не са само резултат от климатичните промени.

Преди година четирима души загинаха при наводнението в курорта Елените. Разследването на строителството в коритото на реката там опря в небезизвестната фамилия Арабаджиеви и зацикли. Няма наказани, няма и обвиняеми.

Преди това други четирима души загинаха в Царево. Там пътят на реката беше препречен от тръба. Виновни няма.

В Дневен ред говорим с проф. Стелиян Димитров, който е директор на Центъра за геопространствени изследвания към Софийския университет. Какво откри екипът му при заснемането след наводнението в Елените и какво показва лазерното сканиране на строителството в местността "Баба Алино".

Защо София и Бургас стават все по-горещи и как презастрояването превръща екстремните природни явления в бедствия.

‍

Защо жегата и наводненията стават екстремни?

‍
Презастрояването усилва ефекта от горещините и поройните дъждове, каза проф. Стелиян Димитров.

„Климатичните промени са факт, но те се подсилват най-вече от това, което правим ние или не правим“, каза Димитров.

По думите му проблемът идва от замяната на естествената земна покривка с бетон и асфалт. Така дъждовната вода не може да се поема от почвата, а изкуствените настилки натрупват топлина и я освобождават вечер, когато температурите би трябвало да падат.
Изследвания в столичния квартал „Люлин“ показват колко голяма може да бъде разликата. При гореща вълна и температура на въздуха около 40 градуса тревната покривка след залез е с температура около 22–23 градуса, докато асфалтът остава около 40 градуса.

„То е като една голяма акумулираща печка, която почва да излъчва, след като е спряло активното слънчево греене“, обясни Димитров.

Според него Столичната община би могла да ограничи ефекта със сравнително прости мерки. Вместо при горещини да се мият улиците, трябва да се поливат зелените площи, за да се възстанови охлаждащият им капацитет.
Същото презастрояване увеличава и опасността при проливни дъждове. Когато водата попадне върху големи площи от бетон и асфалт, тя няма къде да попие и улиците се превръщат в реки. При наклон водата започва да носи автомобили и отломки и придобива значително по-голяма разрушителна сила.
Прогнози показват почти двойно увеличение на броя на горещите дни в България през периода 2021-2050 г. спрямо 1991-2020 г. Затова градовете трябва да се адаптират не само към по-високите температури, но и към по-честите екстремни явления.

„Никой не е успял да победи природата и географията. Такова чудо не се е случвало. Винаги се плаща цена“, каза проф. Димитров.
‍

Елените и Царево: строителство в пътя на водата

‍
Незаконно депо за строителни отпадъци е основната причина за тежките последици от наводнението в Елените през 2025 г., при което загинаха четирима души. Според измерванията насипът е заемал около две трети от пространството, през което е трябвало да премине водата.

„Тази купчина е била там преди наводнението“, каза проф. Димитров.

По думите му при бедствието водата е преминала през останалата свободна част, а насипът допълнително е ограничил възможността ѝ да се оттече.
Другият проблем в Елените е строителството непосредствено върху водното течение на река. При една от сградите реката е вкарана в тръба, която няма необходимия капацитет. Подобен пример има и в Свети Влас, където около 500 метра от дере са вкарани в тръба с диаметър под един метър.

„Аз ако съм човек, който си е купил жилище тук, ще го продам веднага“, каза Димитров.

‍
Подобни проблеми има и по Южното Черноморие. Лозенец и Царево са местата, където строителството и промените в естествените водни пътища увеличават риска при поройни валежи.

‍
Незаконното строителство в „Баба Алино“ и София
‍

Около 128 започнати или завършени сгради са установени при заснемането на строителството в местността „Баба Алино“ край Варна. При сравняването на заснетото с данните от кадастъра излизат разминавания - част от постройките не са нанесени, а други не отговарят по размер и форма на действителното положение. Една от сградите, например, в кадастъра е отразена с около два пъти по-малка площ.
По думите на проф. Димитров Общият устройствен план на Варна от 2012 г. допуска застрояване на тази територия. Северната част е определена за курорт и туризъм, а южната - за жилищно строителство. Затова въпросът е защо инвеститорът не е преминал по законовата процедура с подробен устройствен план, промяна на предназначението и необходимите разрешения. Според проф. Димитров

„явно [инвеститорът] много е бързал, защото някой му е предложил бърза писта“.

Анализът на изображенията показва, че до 2024-2025 г. на терена почти нищо не се е случвало, а след това строителството се развива за около година.
Проф. Димитров даде пример и от София, където екипът му е установил сериозна промяна на коритото на река Суходолска - район, определен като такъв със значителен потенциален риск от наводнения. Според измерванията там са депонирани приблизително 900 хил. кубически метра земни и изкопни маси, а затрупването е довело дори до образуването на водоем. Надолу по течението се намира жилищен квартал, където част от къщите попадат върху заливните тераси. По думите на Димитров камиони продължават да изсипват материали на мястото. Според него проблемът вече не може да бъде обяснен само с отделен нарушител. „Не може всичките институции да си затворят очите“, каза проф. Димитров.

‍