Александър Стоянов е историк, изследовател и учител. Поканихме го в Дневен ред по повод отбелязването на 150 години от избухването на Априлското въстание.

‍

‍

‍

‍

‍

‍

Защо избухва Априлското въстание и защо се проваля?

‍
Априлското въстание избухва в момент, когато част от българските революционери смятат, че времето за действие е настъпило. По думите на Александър Стоянов вниманието на Европа вече е насочено към Балканите заради въстанието в Босна и Херцеговина, а организаторите виждат шанс българският въпрос също да стигне до великите сили.

‍
„Българите осъзнават, че вниманието на Европа в момента е концентрирано на Балканите и би било добър момент да се възползват от тази ситуация“.
‍

Според него апостолите бързат и защото предишният опит за въстание в Стара Загора вече е пропаднал, а нов провал би означавал край на революционното движение.
Въстанието обаче започва с тежък недостатък – липсата на достатъчна подкрепа сред самите българи. Стоянов обяснява, че голяма част от населението не вярва в успеха на въоръжен бунт и предпочита постепенни промени след създаването на Българската екзархия.

‍
„Участието в него за съжаление остава изключително скромно“.
‍

По думите му организаторите разполагат само с няколко месеца, за да изградят мрежа, която Васил Левски е създавал години наред. Допълнителен удар идва от предателството на Ненчо Терзийски, което принуждава въстаниците да вдигнат бунта по-рано от планираното.
Провалът идва бързо, но последиците му променят хода на българската история. Османската власт потушава въстанието с башибозук и нередовни части, а жестокостите в Панагюрище, Батак, Перущица предизвикват международен отзвук.
‍

„Потушаването на въстанието е изключително жесток процес“.
‍

Именно тези събития привличат вниманието на европейската преса и създават условия българският въпрос да се превърне в международен проблем. Така въстанието губи военно, но постига политическия ефект, който организаторите му търсят.

‍
Защо Панагюрище е опожарено, а Копривщица се спасява

‍
Панагюрище плаща най-високата цена за участието си в Априлското въстание, защото се превръща в реалния център на бунта. Там се намира ръководството на Четвърти революционен окръг, там е обявено въстанието и оттам се координират действията на въстаниците.

‍
"Панагюрище е сърцето на въстанието".
‍

Затова и османските власти насочват основния си удар именно към града, който е превзет, разграбен и опожарен.
Копривщица обаче има различна съдба. Въпреки че именно там прозвучава първият изстрел на въстанието, градът успява да избегне унищожението, което сполетява Панагюрище, Батак и Перущица.
Според Стоянов местните първенци и влиятелни жители успяват да водят преговори с османските власти и да ограничат мащаба на репресиите. Допълнителна роля играе и фактът, че въстаническата активност в Копривщица е по-кратка и градът не се превръща в основен военен център на бунта.

‍
Как са живели българите в Османската империя?

‍
Представата, че всички българи в Османската империя са живели еднакво бедно и потиснато, не отговаря на историческите факти, каза Стоянов. По думите му в навечерието на Априлското въстание вече съществува заможен български елит от търговци, предприемачи и влиятелни фамилии.

‍
"Имаме богати българи, имаме влиятелни българи, имаме образовани българи".
‍

Според него именно част от най-заможните семейства дават средства за училища, църкви и революционни организации.
Стоянов посочи, че центровете на въстанието не са сред най-бедните райони, а точно обратното.

‍
"Панагюрище и Копривщица са сред най-богатите български селища по това време".
‍

По думите му местните жители развиват търговия и занаяти, а част от тях поддържат връзки с големите пазари в Османската империя и Европа. Това създава образована и самоуверена общност, която започва да търси не само икономическо развитие, но и политически права.
Въпреки икономическия напредък голяма част от българите не подкрепят идеята за въоръжено въстание. Стоянов обясни, че мнозина смятат, че положението постепенно се подобрява след създаването на Българската екзархия и не виждат смисъл да рискуват живота и имуществото си.

‍
"Много хора са убедени, че могат да постигнат целите си без революция".
‍

Именно това, според него, обяснява защо в Априлското въстание участват сравнително малко хора, въпреки че националната идея вече е широко разпространена сред българското общество.

‍
Русия, освобождението и наследството на въстанието

‍
Русия започва да изгражда влияние сред българите десетилетия преди Освобождението. По на Стоянов руската държава инвестира в училища, стипендии, църковни връзки и културни инициативи още през XIX век.

‍
"Русия работи много последователно за изграждане на влияние сред православните народи на Балканите".
‍

Според Стоянов именно тази дългогодишна политика създава у много българи усещането, че Русия е естественият защитник на българската кауза.
Въпреки това българските революционери не гледат еднакво на Русия. Стоянов каза, че Георги Раковски е силно подозрителен към руската политика, а Васил Левски настоява българите сами да извоюват свободата си.
В същото време други дейци виждат в Русия единствената сила, способна да помогне срещу Османската империя.

"Сред българските възрожденци няма единно мнение за Русия".

‍
Според Стоянов именно това обяснява различните стратегии, които се сблъскват в навечерието на Освобождението.
Потушаването на Априлското въстание променя международната среда и създава условия за Руско-турската война от 1877–1878 г. Жестокостите след въстанието предизвикват силна реакция в Европа и превръщат българския въпрос в тема на международната политика.
Стоянов отбелязва, че след Освобождението русофилията бързо се превръща в масово политическо течение, защото голяма част от обществото свързва свободата на България именно с руската военна намеса. Така наследството на въстанието продължава да влияе върху българската политика и повече от век след тези събития.

‍